Разкакзът е дългичък, затова мисля че мястото му е там:

http://elensia.blogspot.com/2010/10/blog-post_13.html

надявам се да нямаш нищо против...
Много интересно и много антуално. Всъщност виртуалният живот е голяма част от същинския ни живот. Само че...не знам дали така липсата не става още по-осезаема.Защото героинята ти е успяла да пребори мъката, но си мисля че повечето ще започнат да живеят с тази комуникация и ,когато в един момент договорът изтече...?
Не, не и не-реално и само реално

Хубав разказ!

Благодаря, Бени, няма значение къде коментираш и ми е приятно да чета коментарите ти :) Все пак и там и тук - все съм си аз ;)
Какаво става когато изтече договора? :) Ами винаги има момент когато човек трябва да се върне в реалността ;) А в някои моменти е нужно някой да го избута натам.

Хубаво написано. Особено актуално. Когато всичко се превръща в бизнес. Дори и като те няма, някой пак ще прави пари от теб...

Интересен и леко страховит разказ, все пак интересен

Това ми хареса! И то много:)