Постинг
17.12.2010 12:00 -
Капан от сънища
*****
Сънувах я. Отново. Беше до мен и ме гледаше нежно. Беше сама и ме хвана за ръка. Тръгнахме заедно за някакво парти. Там всички пиеха и пееха някакви весели песни на караоке, но аз не свалях поглед от нея. Страх ме беше, че ако не я гледам, тя ще изчезне, ще се скрие в тълпата без да забележа и аз ще я изгубя отново, както я изгубих, когато тя се ожени за друг. Но сега тя беше в съня ми и ние бяхме заедно, веселяхме се и малко по късно уморени отидохме да си легнем. Само двамата.
За съжаление се събудих, възбуден. И нещастен. Сънят ми се изплъзна точно когато щях да се отдам на удоволствието с нея. С нея която винаги съм обичал, но която оставих да си отиде. И аз не знам защо я пуснах. Това е мъчение. Трябва да измисля нещо. Или трябва да спра да я сънувам или да си я върна по някакъв начин …
“Откъс от дневника на изобретателя на машината за материализация на сънищата. ”
*****
- Боже! Все едно съм в някакъв кошмар! - Тя гневно се обърна и излезе от стаята.
Той замръзна и се опита да улови някаква позната мисъл. Кошмар? Да, можеше да признае, че от известно време наистина техните отношения бяха кошмар. Караха се за всичко. Може би любовта си беше отишла, той даже не помнеше дали е имало любов. Вече даже не се срещаха в леглото през нощта. Той се опита да си припомни, кога последно беше галил прекрасното й тяло. Беше толкова отдавна, все едно беше сън...
Сън. Сън? Сън, започнал като красива приказка и преминал в кошмар.
Той премигна учудено. “Това е сън, аз трябва да се събудя...”- си помисли той.
Но не успя. Явно това е неговата реалност.
*****
До неговото спящо тяло, машината присветваше със зелените си лампички и издаваше едва доловимо бръмчене.
Сънувах я. Отново. Беше до мен и ме гледаше нежно. Беше сама и ме хвана за ръка. Тръгнахме заедно за някакво парти. Там всички пиеха и пееха някакви весели песни на караоке, но аз не свалях поглед от нея. Страх ме беше, че ако не я гледам, тя ще изчезне, ще се скрие в тълпата без да забележа и аз ще я изгубя отново, както я изгубих, когато тя се ожени за друг. Но сега тя беше в съня ми и ние бяхме заедно, веселяхме се и малко по късно уморени отидохме да си легнем. Само двамата.
За съжаление се събудих, възбуден. И нещастен. Сънят ми се изплъзна точно когато щях да се отдам на удоволствието с нея. С нея която винаги съм обичал, но която оставих да си отиде. И аз не знам защо я пуснах. Това е мъчение. Трябва да измисля нещо. Или трябва да спра да я сънувам или да си я върна по някакъв начин …
“Откъс от дневника на изобретателя на машината за материализация на сънищата. ”
*****
- Боже! Все едно съм в някакъв кошмар! - Тя гневно се обърна и излезе от стаята.
Той замръзна и се опита да улови някаква позната мисъл. Кошмар? Да, можеше да признае, че от известно време наистина техните отношения бяха кошмар. Караха се за всичко. Може би любовта си беше отишла, той даже не помнеше дали е имало любов. Вече даже не се срещаха в леглото през нощта. Той се опита да си припомни, кога последно беше галил прекрасното й тяло. Беше толкова отдавна, все едно беше сън...
Сън. Сън? Сън, започнал като красива приказка и преминал в кошмар.
Той премигна учудено. “Това е сън, аз трябва да се събудя...”- си помисли той.
Но не успя. Явно това е неговата реалност.
*****
До неговото спящо тяло, машината присветваше със зелените си лампички и издаваше едва доловимо бръмчене.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
